Предисловие

Предлаганата на вниманието на читателите книга е продукт на повече от тридесет години занимания с проблеми в няколко сфери на човешката дейност. Началният импулс дойде от проблеми в спортните състезания и специално ролята на системата на провеждане на футболното първенство върху активността на футболистите в мачовете. Друг импулс бяха лекции по Теория на игрите, който изнасях за слушатели и курсове за повишаване на квалификацията във Военна академия “Г.С. Раковски”. Несъмнено, отражение върху изложените в книгата позиции и предложения са оказали моят дългогодишен опит на общественик в ж.к. “Младост” в София и административно-управленският ми опит в Института за научно-изследователска и развойна дейност по детски играчки и спортно-туристически изделия в София.

Седемте академични години в нигерийски университет обогатиха не само моя опит на преподавател, учен и администратор, но ми  позволиха да се запозная  по-отблизо с процесите в световната политика.

Идеите, позициите и разработките, изложени в книгата са били представяни на вниманието на учени, специалисти и обществеността на различни форуми и по различни поводи. Някои от тях са публикувани в научни издания, други във вестници. Били са излагани при участия в телевизионни предавания и публични лекции у нас и в Нигерия. Обсъждани са на семинари, научни конференции и политически дискусии. Естествено, в тези многообразни форми на тяхното представяне те са предизвиквали разнопосочни реакции на различни по квалификация и идеологически позиции хора. Несъмнено, те са оказали своето влияние върху съдържанието на книгата по посока на нейното обогатяване.

В тази посока най-сериозен е приносът на моята съпруга Ненка, която е била през цялото това време не само строг опонент, но и автор на много и изключително полезни допълнения и предложения. Поради това настоящият труд общо взето може да се разглежда като наше колективно творчество.

С това обаче нейният принос за създаването на книгата не се изчерпва. Всъщност, създаването на тази книга не е просто съчиняване и написване. В неговата основа е многогодишен опит на значима обществено-политическа ангажираност без никаква материална и финансова компенсация. Тя бе възможна само благодарение на нейната търпелива подкрепа и съпричастност и никаква благодарност не би могла да я възнагради за преживените трудности и тревоги.

И още нещо. Читателите ще намерят в книгата много нови и дръзки мисли и предложения, оценки за неща които са обект на остри спорове. Преди да бъдат изложени в публичното пространство, те са били обект на дискусии в семейното пространство. В предложения в книгата вид те несъмнено отразяват нейния опит от една страна  на учен, педагог и администратор, а от друга - на майка на двама сина и баба на трима внука. 

София януари 2003 г.

   У.1 Кризата в България достигна вече до такова критическо състояние, преминаването на което може да предизвика необратими катастрофални последици. За съжаление, подобно е положението не само в много други страни на света, но в света като цяло. Под заплаха е самото съществуване на човечеството и тази заплаха не идва от космическите бездни, както се опитват да ни втълпят маса евтини филмови продукции, а от комбинацията на развитата и създадена огромна технологична мощ с изключителното нарастване на социалните конфликти на най-различни нива - от междуличностно до междудържавно и групи държави.

    Кризата е предмет на множество дискусии и публикации и би следвало да се очаква отдавна да са изяснени както нейните причини, така и пътищата за излизане от нея. За съжаление това не е така. Една от причините е, че даже в условията на всеобща криза има социални групи, които получават сериозни изгоди и привилегии в нея и за това яростно се противопоставят на евентуални промени, които да ги лишат от изгодите. Като втора причина може да се посочи цялостното изоставане на развитието на обществознанието от общото развитие на технологиите и свързаното с него развитие на социалните отношения. Все още обществените науки са на равнището на формулирането на проблемите и качественото им изследване, а количествените методи и модели от огромното мнозинство обществоведи, философи, политици и пр. се разглеждат като неприемливи, но навярно по-скоро са им непонятни.

Интересно е още да се отбележи, че мнозинството обществоведи не търсят съществени връзки между състоя- нието на развитието на технологиите и състоянието на обществените отношения и поведението на хората. От тук и несъответствията между политическите решения и очакваните от тях резултати, между идеологиите и технологиите.

У.2. Настоящата книга е опит да се изследват проблемите на съвременния свят и на България от позицията и методологията на математиката и инженерните науки. Анализите започват обикновено от най-елементарните факти или взаимодействия, а където е възможно се строят качествени или количествени модели, позволяващи да се проникне в същината на явленията и процесите. Общо взето по своя подход и, надяваме се по резултати, книгата да е научен труд. Същевременно, тя не отговаря на традиционните стандарти за научен труд най-малкото по един свят за много учени показател - привеждането на цитати и аргументация от други научни трудове или  разни източници. Тук тези читатели ще бъдат дълбоко разочаровани. В книгата няма нито един цитат. Това не е от липса на източници за цитиране или неуважение към другите автори. С велико удоволствие бих цитирал и Дж. фон Нойман, и В.И.Ленин, и Ф. Енгелс или З.Бзежински, както и множество много по-малко известни, но не по-малко умни от посочените автори. Избягването на позоваването и цитирането в този труд е продиктувано от един принцип и два съществени момента. Принципът е, че цитирането само тогава е необходимо, когато то е за оригинално достижение или съждение, което на всичко отгоре е добре аргументирано и самото цитиране съкращава анализите и изложението. Такива материали, свързани със съдържанието на книгата до автора не са достигали. Първият от споменатите моменти е в това, че в книгата се разглеждат или първични факти, явления и взаимодействия или толкова  общоизвестни, че при първия опит да се цитират автори или източници трябва да се приведат десетки или стотици от тях. Вторият момент е в това, че една част от съдържанието  включва напълно оригинални модели или анализи, а като цяло книгата е системно изследване на най-сложната система на Земята - социо-техно-екологичната, която сама по себе си се състои от елементи и системи с достатъчно известни структури, свойства, поведение и т.н. Очевидно, да се търси аргументация за тях би било не само безполезно, но и отегчително за читателя. И въпреки всичко това, аз принасям своите извинения на онези читатели, които биха били щастливи да срещнат в книгата обичайния научен стил.

Впрочем, изящният научен стил съзнателно е избегнат, защото главната цел на настоящата книга е тя да се превърне в оръжие срещу развиващата се криза. Поради това книгата е все пак от жанра на политическата публицистика и е предназначена за възможно най-широк кръг читатели, тревожно загрижени от ежедневното влошаване на тяхното благосъстояние и търсещи искрица надежда за прекратяване на този полет към бездната на катастрофа с непредвидимо грамадни щети и за по-щастливи и радостни дни.

В книгата прецизният читател може да открие и друг голям грях. В нея се използват множество понятия, които не са прецизно формулирани и определени. От една страна, ако това бе извършено, книгата можеше да се превърне в речник, а не в политическа публицистика. От друга страна, преобладаващото количество от използваните понятия са достатъчно популярни и с достатъчно утвърдено в обществото съдържание. Независимо от това се налага някои неща и постановки да бъдат  специално изяснени. Това е особено важно за понятия, които по хиляди пъти на ден се повтарят и набиват в съзнанието на хората и нито веднъж не се разкрива тяхната реална същност.      

У.3. За изследователския подход и резултатите от него. Универсалният изследователски подход, който позволява да се получат полезни резултати е системният, изискващ ясно разграничаване и определяне на елементите в дадена система и изучаване на техните взаимовръзки и взаимодействия помежду им и с околната среда. Изследването на конкретната система се извършва на различна дълбочина. Колкото по-дълбоко е изследването, толкова по-детайлизирани са елементите и взаимовръзките и взаимодействията между тях.

Ако от общата постановка се премине към обществознанието, то най-повърхностното обяснение на процесите в обществото е това на религията - всичко е предписано и се контролира от незнайната воля на боговете и трябва да се мъчим да я изпълним. Историческият материализъм в обществознанието позволи да се премине на по-дълбоко равнище на изследване на обществото. По своята революционна същност той е аналог на възгледите на Коперник за взаимодействията между Земята и Слънцето в областта на астрономията. След Коперник започна бурно развитие на астрономията и свързаната с нея  описателна небесна механика. Това развитие в крайна сметка доведе до преход на ново по-дълбоко равнище на анализ. Ролята на такъв революционен преход изиграха законите на Нютон, базиращи се на общия анализ на взаимодействията на две тела и на създадените за него диференциално и интегрално изчисления. На основата на тези закони бяха изградени множество инженерни науки, съставляващи гръбнака на съвременните технологии.

Историческият материализъм стимулира развитието на обществознанието в посока на производството и икономическите взаимовръзки и взаимодействия. Доколкото в сегашното си състояние обществознанието не може да предложи изход от дълбоката криза и острите противоречия, обхванали целия съвременен свят, то е очевидна необходимостта от преход към по-дълбоко равнище на анализ на обществото като система. Сред професионалните обществоведи при социализма равнището на детайлизация на обществото достигаше до класите и по-рядко до социалните групи и слоеве.  Оставането на това равнище и получените от такова обществознание резултати като ръководство за организация на обществения живот и на производството  доведоха до сегашното състояние на обществото и икономиката в бившите социалистически страни, за което характеристиката може да е само една - катастрофална безизходица.

Следователно, налага се преход към  по-дълбоко равнище на анализ на процесите в системата общество. По-дълбоката детайлизация води до основния градивен елемент на обществото - отделния човек. И в основата на възприетия в тази книга подход е този преход. За съжаление марксисткото обществознание и специално официалният при социализма марксизъм, игнорираше развитието на теориите свързани с личността. Една от причините, вероятно, е насажданият от управляващите догматизъм. Според него, марксизъм е това, което е било предмет на изследване от класиците на марксизма. Те с теорията на личността не са се занимавали задълбочено. Поради това е естествено, предлаганата книга да се възприеме като еретична от ортодоксалните марксически обществоведи.

В основата на възприетия в книгата анализ е поставено социалното състезание и участието на личността в него. Същественото в този подход е, че интересите на личността при участието в социалното състезание далеч не са само икономически. Икономическите интереси, макар и важни, са само част от по-мащабните и фундаментални интереси на индивида като елемент на обществото. Като най-общ интерес се приема заинтересоваността на личността от своето положение в обществото. Тази заинтересованост стимулира поведението на личността и то далеч не винаги е насочено към натрупване на притежание от материални блага. Нещо повече, в редица случаи те се изразходват за достигане на по-високо положение в обществото.

Преходът към по-дълбоко равнище на анализ на обществото и използването на социалното състезание в неговата основа откриват ново широко поле за изследователска активност в много посоки на обществознанието. Онази, която е жизнено необходима сега, е за търсенето на социално-икономическо устройство на обществото, което да е в състояние да го изведе от кризата. В тази посока след анализ на основните недостатъци на социално-икономическите системи, през които е преминало човечеството и специално функциониращите през изминалото вече столетие, се предлага модел на нова социално-икономическа система, съществено различна от капитализма и реалния социализъм.

У.4. Структурна реформа - на какво и защо? В масовото съзнание се набива, че за да се излезе от кризата трябвало да се направи реформа, наречена структурна. Никой от авторите на тази реформа не очертава ясно, в какво всъщност се състои тя, какво не е добро, как то да се измени и като се измени, ще се излезе ли от кризата. Само ни убеждават, че отначало ще стане още по-зле, а после може и нещо да се оправи. При това положение явно е наложително да си отговаряме сами и да си изясним кой и защо премълчава истината.

Преди всичко кризата започна да става явна тогава, когато продукцията на производството в значителни размери престана да удовлетворява нейните потребители. Намаляването или липсата на потребители означава, че този, които се занимава с такова производство хаби труд, енергия и материали, но не може да обмени продукцията си за стоки и услуги, предлагани от други производители. В резултат на това понася загуби, които пък водят до лишения и глад. Няма разлика дали такъв производител е конкретен индивид, предприятие или цяла държава. Във всеки случай обаче реформа в цялостната производствена дейност е неизбежна. У нас усиленото реформиране започна някъде в средата на 70-те години със серия “икономически реформи”, за да достигне сегашния пълен хаос. И през целия този повече от две десетилетия период у нас не се намери нито един политик или учен, който да си направи труда да изясни първо какво да се измени, а след това да обоснове как то да се измени. При това положение се налага да се започне анализ на същността на проблемите от азбуката на производството.

продължение в следващ постинг