Част първа

МОДЕЛИ НА СЪСТЕЗАНЕТО

Глава първа

Общество и производство

1.1. За връзките личност-общество. Човекът се ражда като продукт на двама души и по рождение е елемент от някаква общност от хора. Целият опит от развитието не само на човечеството, но и на животинския и растителен свят показва невъзможността на отделния индивид да оцелява. Във всички случаи необходимостта от обединяване е продиктувана от технологиите, които трябва да се приложат, за да се осигури оцеляването. Тяхната сложност надхвърля възможностите на отделния индивид и за  реализацията им в общностите се установява сътрудничество между индивидите.

В основата на оцеляването на видовете е законът за естествения подбор и той се реализира чрез съперничество между индивидите и групите индивиди. В най-общ вид в съперничеството всеки индивид се стреми да заеме по-благоприятно положение в групата. Съперничеството се реализира обикновено в две форми - състезание и насилие.  При състезанието съперничеството предполага и сътрудничество, а при насилието стремежът е към подчиняване или унищожаване на съперниците.

Всяко съперничество е породено от конфликт  или несъвпадение на интереси. От своя страна интересите могат да бъдат индивидуални и колективни. Последните са предимно такива, които осигуряват оцеляването на групата. В този смисъл те са също и интереси на личността, но в отличие от чисто индивидуалните, които се осъзнават като преки и собствени, колективните интереси за личността са косвени и често не се осъзнават като имащи значение за личността  и се противопоставят на личните. Накърняването на колективните интереси води до отслабване на групата и тя може да стане обект на насилие от друга група или да не е в състояние да се справи с изменението на условията за живот, породени от различни причини.

1.2. Основни компоненти на производството. Под производство тук ще разбираме създаването на изделия от различна големина и сложност и  извършването на услуги  с различен характер. Принципната разлика между тях е в това, че изделието е нещо, което притежава маса, обем и може да бъде запазвано и складирано, докато услугата обикновено е нещо невеществено и не подлежи на запазване и складиране.

Независимо от това какво се произвежда като краен продукт - изделие или услуга, за да стане той факт, трябва да са налице пет основни компонента на производството, които отговарят на пет основни въпроса. Първият от тях е какво се произвежда. Отговорът е описание на конструкцията. Вторият е как се произвежда, а отговорът е описание на технологията. Третият е с какво се произвежда  и отговорът е с оборудване. Четвъртият е от какво се произвежда. Отговорът е описание на материалите и източниците на енергия. Последният пети въпрос е кой произвежда. Отговорът е хора-производители,  но вместо това понятие се използва работна сила.  При липсата на една от тези компоненти производството е невъзможно.

1.3. Индивидуално и колективно производство. В редица случаи крайният продукт може да бъде предоставен на потребителя като резултат от труда на един единствен човек - производител. Такова производство е с един оператор  и може да се нарича  индивидуално производство.  В преобладаващия брой случаи на производство на конкретен продукт участвуват няколко души  или много хора. Такова производство е многооператорно или  колективно производство.

1.4. Управление на колективното производство. При такова производство е необходимо координиране на усилията или труда на двама или повече души. Това веднага поставя въпроса за управлението на производството. За да се извърши преместване на тежък предмет от двама души единият от тях трябва да подаде сигнал за повдигане. Той се превръща в началник. Другият става подчинен  изпълнител. В сложните колективни производства се появява необходимост от няколко йерархични равнища на началници и подчинени.

1.5. За обществения характер производството. Основната цел на производството е задоволяване на потребности на хората. В крайна сметка се задоволяват потребности на конкретни индивиди. В най-примитивна форма производството е самозадоволяване. При нея индивидът осъществява еднооператорно производство, продуктът от което не е предназначен за потребление от други лица. При такова производство количеството и качеството на създадените блага, които индивидът потребява или използва зависи само от неговите  желание и умения да ги произвежда.   

Самозадоволяването е преобладаващ начин на “производство” при тревопасните животни, макар в диво състояние и те да формират стада. При хищниците той също е разпространен, но нерядко те формират глутници, като организация за колективно производство, продукт на което е добитият дивеч.

При хората с усложняване на изделията и услугите, а заедно с това и на технологиите за тяхното производство, всеки краен продукт е резултат от дейността на много хора. Наред с това нараства разнообразието на продуктите. Отделните индивиди участват в производството на един или малък брой видове продукти, докато в същото време потребяват голямо многообразие от тях. Получава се така, че индивидът произвежда за другите, а други произвеждат за него. По такъв начин се губи пряката връзка между неговите желания и умения за производство на нещо и количеството и качеството на благата, които той консумира.

При това положение, за да се осигури ефективност на колективното производство, всеки индивид следва да участвува в него с дейности, които извършва най-ефективно, т.е. с най-голяма производителност и с най-високо качество. Като компенсация за това, т.е. за възстановяване на връзката , която съществува при самозадоволяването, той желае да получи съответно количество и качество на благата, които консумира.

1.6. Мотивацията. За желанието на индивида да участвува в производството често се употребява термина мотивация. Най-общо за нейна оценка се  използва степен на мотивация, мяра за която са фактически влагани от личността в производството  ресурси от различно естество: време, знания, умения, инструменти и други средства. Съществува пряка зависимост между степента на мотивация и ефективността на индивида в колективното производство.

Като се имат предвид основните компоненти на производ- ството и това, че когато то е колективно, не само крайният продукт, но и неговите  конструкцията и технология са продукт на специфично производство, индивидуално или колективно, то мотивацията е съществен фактор за качеството и на тези компоненти. При колективното производство важна роля играе координацията на действията на участвуващите в него, т.е. управленската дейност.  Така се стига до извод, който общо взето е общоизвестен -  ефективността на производството в крайна сметка  зависи от ефективността на управлението на мотивацията на всички, участвуващи в него.

От този извод следва основната цел на всяка реформа  в общественото производство. Тя е подобряване на управлението на мотивацията на участниците в общественото производство.

1.7. За социалното състезание. От анализа на участието на отделния индивид в производството следва, че за да бъде то в максимална степен ефективно е необходимо той да участвува в дейности, които той извършва най-ефективно, при висока степен на мотивация за това. За да се извърши подбор както по отношение на дейностите, в които личността е най-ефективна, така и на личностите, които са най-ефективни в дадена дейност, в обществото функционира социално състезание.

Практически това състезание обхваща всички дейности както на отделните личности, така и техните взаимодействия във всички сфери на живота. Поради това като обект за изучаване и изследване то е изключително сложно. В същото време поради изключителната му важност за качеството на живота на хората неговото изследване става все по-необходимо.

1.8. Играене, игра и състезание. Разграничаването на тези понятия и дейностите, които се означават с всяко от тях е необходимо, за да е коректно изучаването им. Това се налага, защото има преплитане на дейности, взаимно включване на различни класове дейности от по-ниска сложност в дейност с по-висока сложност.

Играенето е процес, дейностите в който пряко не създават блага. Играенето заема преобладаващата част от целия обем дейности, извършвани от подрастващите индивиди както при човека, така и при животните. По същество, това е имитация на дейности, които индивидът ще извършва в по-зряла възраст с цел създаване на блага. В българския и други славянски езици често за играенето като процес се използва думата игра. В английския език двете понятия са ясно разграничени. За играенето се използва термина play, а за играта - game.

Игра,  това обикновено е играене по определени правила. Често тези правила регламентират състезание между участвуващите в играта. В тези случаи състезанието е процес на протичане на играта или играенето има състезателен характер. Не винаги обаче правилата на играта регламентират състезание.

Състезанието е процес, който има място не само в игрите, но и при извършване на огромен брой дейности, свързани с несъвпадане на интереси и постигане на определени цели на участниците в тях. Поради това този процес се съпровожда със съперничество.

1.9. Теория на играенето, Теория на игрите и Теория на състезанията.  Специална формулировка за теория на играенето няма. По същество обаче играенето е обект на внимание и предмет на изследване и преподаване в педагогиката и психологията, занимаващи се с обучението и развитието на подрастващите. Играенето като дейност се извършва и от възрастните с различни цели и мотивации, като то  може да бъде предмет на изучаване и изследване от различни научни дисциплини и направления.

В педагогиката и психологията има препокриване на използването на понятията играене и игра, което води до известни недоразумения. Още по-големи недоразумения възникват, когато с играенето се свързва и Теория на игрите.

 Под Теория на игрите се разбира математическа теория, чиито предмет са изборите на алтернативни решения при несъвпадащи интереси на повече от една избираща страна. Избиращата страна има няколко възможности за избор, но резултатът от него не е еднозначен, а зависи от избора и на друга или други страни. По същество, Теория на игрите е част от по-обща наука, която може да се нарече Теория на решенията. Това е динамично развиваща се област на съвременната наука, която се сблъсква със сериозни проблеми в две основни  посоки:

- непълна информация за състоянието или условията в които се взима решението и резултатите, които биха се поучили от него;

- критерии, принципи и методи за взимане на оптимално решение при налична информация.

С решаването на тези проблеми се цели създаването на надеждна методология за взимане на ефективни или оптимални според някакви критерии решения.

След взимането им те подлежат на изпълнение. То в редки случаи е еднократен моментен акт. Обикновено то е свързано с реализацията на някакъв процес. В неговия ход несъвпаденето или конфликта на интереси продължава, а участвуващите страни влагат ресурси, извършват конкретни действия, а нерядко взимат и серия от решения, всяко от които зависи от резултатите от предидущите.Тяхната съвкупност определя поведението на всяка от участвуващите в него страни. Този процес е по същество състезание.  Изучаването на такива процеси е предмета на Теорията на състезанията.

Фундаменталният труд по Теория на игрите на Дж. фон Нойман и Оскар Моргенщерн се нарича “Теория на игрите и икономическо поведение”.  В рамките на тази теория икономическото поведение е ограничено до еднократен избор на решение. В Теория на състезанията поведението се определя като серия от избори на  решения и свързани с тях действия.

Съществена разлика между двете теории е в това, че докато началото на създаване на Теория на игрите е през 20-те години на ХХ век и за няколко десетилетия получава значително развитие, то предлаганата книга е пръв опит да се предложи на вниманието на научната общност и хората от деловия свят и политиката проблематиката, предмет на Теория на състезанията.                           

Глава втора

Спортни състезания

2.1. Социално състезание и спортно състезание. Многообразието на човешки дейности, в които съществува съперничество, преминаващо често в насилие и завършващо с жертви и разрушения от една страна и фундаменталната роля на социалното състезание в обществото от друга, са в основата на появата на различни спортове. В тях съперничеството е поставено в определени рамки. По такъв начин спортовете се превръщат в своеобразни модели на състезателна активност в реалното социално състезание. Поради това изучаването на спортното състезание позволява да се разкрие в значителна степен и същността на социалното състезание.

2.2. Общо описание на спортното състезание. Всяко спортно състезание е много сложна система, с разнообразни участници и с използването на редица други подсистеми от различен характер и предназначение. Най-общо като система, която функционира, спортното състезание включва няколко групи подсистеми: физически подсистеми, правила, отношения, характеристики и други. Върху организацията и провеждането на състезанието решаващо влияние оказват различни цели, свързани с него.

2.3. Физически подсистеми. Това са подсистеми, включващи елементи, които могат да бъдат пипнати, видени и имащи ясни физически характеристики като обем, тегло и пр. По-долу се прави кратко описание  на основните физически подсистеми в състезанието.

2.3.1. Състезатели. Това е основна подсистема. Ако тя не съдържа нито един елемент състезание не може да има. Когато съдържа поне един елемент е налице своеобразно състезание  сам със себе си. При широко разпространените състезания броят на състезателите е двама или повече.  Състезателите извършват състезателната дейност.

2.3.2. Организатори. Тя включва отделни лица или цели организации, които извършват цялата необходима дейност по формиране на самото състезание като система и неговото провеждане. В спортните състезания обикновено множеството на организаторите не се пресича с това на състезателите.

2.3.3. Група на заинтересованите. Това са лица, групи и организации, които не влизат в множествата на състезателите и организаторите, но имат определен значим интерес от провеждането на състезанието. Това са зрители, привърженици на състезателите, тотализатори, рекламодатели, средства за информация и др.

2.3.4. Съдии. Това са хора, които следят за изпълнение на състезателните правила и налагат съответни наказания за тяхното нарушаване.

2.3.5. Съоръжения осигуряващи състезателната дейност. Те могат да са от най-различно естество - от боксовите ръкавици и топките до сложни съоръжения и машини като автомобили, самолети, парашути и пр.

2.3.6. Награди. Често те са различни предмети, макар могат да бъдат комплексни, включващи различни елементи във всяка награда.

2.3.7. Съоръжения за информационно обслужване на състезанието. Едни от тях обслужват състезатели и съдии, а други са за информиране на зрители, организатори и пр. Предназначени са за събиране, обработване, запазване и разпространяване на информация, свързана със състезанието.

2.4. Правила. В тази група се включват правила, формулиращи  изисквания и ограничения за различни дейности свързани със състезанието, а също мерки и механизми за осигуряване на тяхното изпълнение.

2.4.1. Правила за извършване на състезателната дейност. Описват от кого, какво и как да се извърши в хода на състезанието. Могат да се описват състезателните съоръжения и различни ограничения, засягащи състезателната дейност, ресурсите, които състезателите могат да влагат в нея и пр.

2.4.2. Правила за започване и завършване на състезанието. Определят преди всичко начини за подреждане на събитията в състезанието и условията, при които то започва и завършва.  

2.4.3. Съдийски правила. Описват кой и как да следи за спазване на правилата за състезанието и какви действия да се предприемат при тяхното нарушаване. Включват евентуални наказания за нарушаване на правилата. Описват и съоръженията, които обслужват съдийската система и правила за тяхното използване.

2.4.4. Правила за връзките и отношенията със състезанието на организатори, зрители и други свързани със състезанието групи. Тези правила уреждат редица сложни въпроси за отношенията и евентуалните взаимодействия на тези групи с основните участници в състезанието в  неговия ход и след неговото завършване.

2.4.5. Правила за информацията. Включват правила за начините за събиране, обработване, запазване и разпространение на информацията преди, в  хода и след  състезанието.

2.4.6. Правила за класиране по резултатите от състезанието. Това е една от основните подсистеми на всяко състезание. Без нея то губи своята същност. Тези правила осигуряват подреждане на състезателите в някакъв ред в съответствие с техните постижения в състезанието.

2.4.7. Правила за подреждане на наградите. Тези правила определят в какъв ред да се подреди множеството от предвидени награди.

2.4.8. Правила за награждаване. По същество включват както определени дейности, свързани с връчване на наградите, така и, което е основното, правила за поставяне във взаимно и еднозначно съответствие на  двете множества - участници в състезанието и наградите.

2.5. Отношения. В тази група въобще могат да бъдат включени най-различни отношения между различните елементи и подсистеми на състезанието. Сред тях обаче има такива, които са особено важни за състезанието, определят неговия ход и резултати.

2.5.1. Цели на организаторите. Провеждането на състезанието се организира от тях, за да постигнат определени цели.

2.5.2. Цели на състезателите. Всеки от тях участвува в състезанието с определена цел или система от цели. Сред тях важно място заема получаването на определена награда.

2.5.3. Отношения между потенциалите на състезателите. В зависимост от съдържанието на състезателната дейност отделните състезатели имат различен потенциал за нейното успешно извършване. Той включва умения, ресурси и пр. от най-различен характер. В крайна сметка класирането отразява действителното отношение на тези ресурси, но то съществува и до началото на състезанието, но информацията за него не е достатъчно пълна.

2.5.4. Отношения между текущите постижения на състезателите в хода на състезанието. Тези отношения в значителна степен определят поведението на състезателите в различни моменти от провеждането му.

2.5.5. Отношение на състезателите към наградите. Всеки състезател може да има свое подреждане на множеството от наградите, което да съвпада или не с подреждането, извършено от организаторите или други състезатели.

2.6. Характеристики на състезанието. Между различните състезания могат да съществуват огромен брой различия, които да правят всяко едно състезание различно от другите. Съществуват обаче характеристики, които са основни и общи за всички състезания  и на тяхна основа е възможно да се правят сравнения между различни състезания. Това са  характеристики отличаващи състезанието от други видове дейности, характеристики, присъщи само на състезанията. Те определят тяхната състезателност.

2.6.1. Текуща състезателност. Най-общо се определя от приноса на  промяната в отношенията между текущите постижения в хода на състезанието за промяна на вероятностите за постигане на целите на състезателите според техните крайни постижения. Поведението на състезателя в хода на състезанието е тясно свързано с тази промяна на вероятностите.

2.6.2. Интегрална състезателност. Най-общо е характеристика, която се определя от промените на текущата състезателност в хода на състезанието. Самата тя притежава редица специфични характеристики.

2.7. Други подсистеми. Това са главно подсистеми, които пряко не оказват влияние върху хода на състезанието, но са свързани с него. Те в значителна степен осъществяват неговите връзки с външната среда, в която то се извършва.

2.7.1. Ресурси за провеждане на състезанието. За  функционирането на множеството подсистеми в състезанието са необходими освен ресурсите, които влагат състезателите в извършване на състезателната дейност, и ресурси за функциониране на останалите подсистеми, включващи хора и съоръжения. Ресурсите могат да бъдат от най-различно естество: материални, финансови, енергийни и пр.

2.7.2. Осигуряващи подсистеми.  Може да се споменат медицинското осигуряване, осигуряването на обществения ред, охрана и пр. Тук могат да бъдат отнесени и подсистемите за подготовка и подбор на състезателите, съдиите и пр.

2.8. Формална цел на провеждане на състезанието. По-горе бяха споменати подсистемите, които заедно образуват сложна функционираща система с отношения. Всичките взаимодействия и процеси, които протичат в нея, са обусловени от една цел, която е основна характеристика на тази система, отличаваща я от други сложни функциониращи системи. Тя е да се поставят във взаимно еднозначно съответствие елементите от подсистемата  състезатели с елементите от подсистемата награди. Обикновено, последните са подредени по някакъв начин, а състезанието се провежда, за да бъдат подредени състезателите. След като всяка от двете подсистеми е подредена еднозначно, то техните елементи се поставят в еднозначно съответствие. Например първият елемент от едната се свързва с първия елемент от другата и т.н.

2.9. Обща характеристика на спортното състезание. Изброените подсистеми от различно естество, влизащи пряко в състава на състезанието и определящи неговата същност са над 20. Всяка от тях сама по себе си е достатъчно сложна. Тези обстоятелства правят спортното състезание изключително сложна функционираща система с отношения. Това поставя пред организаторите сложни проблеми за постигане на техните собствени цели за неговото провеждане. Самите те често са сложни и многостранни. Всичко това прави изключително сложно конструирането и изследването на дадено състезание като сложна система. Почти всички съществуващи спортове са се формирали като модели на конкретни социални  състезания в резултат на многогодишна практика. Наличието на достатъчно проучен и многократно прилаган модел позволява без особени проблеми да се организира конкретно състезание по даден спорт. С този факт може да се обясни липсата на по-сериозен интерес сред специалистите и учените, занимаващи се с конкретни спортове, към общата теория на състезанието.