Ехото на Априлския пленум след 52 години

Скоро след провеждането на Априлския пленум, на който бе извършен вътрешнопартиен преврат, авторите му прикачиха към него прилагателното „исторически”. Появиха се понятия и реалности като Априлска линия в политиката и Априлско поколение. Общо взето подчертаването историчността  на този пленум се приемаше като израз на грандомонщина на едни и подмазвачество на други. Сега, след повече от половин век след това събитие определено може да се каже, че то наистина маркира момент на преход към определена посока на историческо развитие.

Априлският пленум бе продукт на други събития – смъртта на Сталин, екзекуцията на Берия и ХХ конгрес на КПСС. По същество, те сложиха край на „диктатурата на пролетариата”. Тази диктатура по същество бе от една страна централизиране на управлението на икономическата дейност, а от друга – подтискане на буржоазната нравственост и налагане на нова, в която интересите на обществото да доминират личните и груповите. Саможертвата в интерес на обществото бе издигната в култ.

Самата идея за диктатура на пролетариата се издига като диктатура на мнозинството от гражданите над олигархическата буржоазия. На практика обаче тя се превръща в диктатура на управляващо малцинство, именуващо се „съзнателната част на пролетариата”, който във всички страни, където тази диктатура се наложи, бе назначителна част от населението.

Промяната на доминиращата в общественото съзнание нравственост на предимство на личните интереси над обществените се оказа процес сложен и труден. Нещо повече, тази промяна трудно се реализираше в самата „съзнателна част на пролетариата”. Наложената диктатура за известен период укрепи държавността и оказа промени в поведението на хората в желаната посока. За това допринесоха и чуждестранните военни интервенции срещу  СССР.

Като всяка диктатура и тази имаше положително влияние върху развитието на обществото и  икономиката до определен момент, след който започна да го задържа. За това бе естествено тя да остане в историята. Така, революцията, която промени социално-икономическата система не успя да извърши революция в общественото съзнание и свързаните с това промени в системата на управление на обществото по посока на превръщане на мнозинството от населението в негов субект, т.е. в преход към реална демокрация. Така, естественият преход от диктатура на пролетариата, превърнала се в диктатура на еднолични диктатори, бе към  синхронизиране на управлението с доминиращото обществено съзнание, често и справедливо именувано като съзнанието на дребния собственик.

Много скоро след Априлския пленум в такава посока започна създаването на система от привилегии и утвърждаване в дейността на висшите представители на властта на поведение, в което личните интереси доминираха обществените. Двуличието и двойните стандарти станаха норма на поведение и политика. За развитието на кариеризма се разкриха широки простори. Към тях най-устремно се втурнаха най-посредствените, защото най-ефективно можеха да се издигат в кариерата не с резултатите от своята дейност, а чрез угодничество и подмазвачество. В същото време те не представляваха реална опасност за властващите. Така посредствеността започна да пълзи към върховете на властта.

Последиците от това развитие в системата на управление на държавата в България станаха очевидни 20 години след Априлския пленум. Посредствеността бе вече успяла да овладее основните лостове на управление на държавата и нейната икономика, а предимството на личните интереси над обществените се бе утвърдило като устоичива практика в поведението на управляващите и естествено на всички равнища в управленската и изпълнителската дейност – от Първия до последната чистачка.

Естественият резултат бе забавяне на темповете на икономическо развитие и нарастване на недоволството сред населението. Последваха хаотични опити за „промени в икономическия механизъм”, довели в крайна сметка до Указ 56, поставил началото на официалната реставрация на капитализма, извършвана от властващите.

Обявеният по-късно преход към „демократизация” по същество не само отхвърли „комунистическата” идеология за доминиране на обществените интереси над личните, но утвърди „либерализация” на поведението на личностите и техни сдружения с цел удовлетворяване на техните лични и корпоративни интереси, независимо от  това в каква степен ще се накърнят интересите на други лица и групи хора.

Хаосът и скандалите във висшите ешелони на управлението на държавата, водещи до катастрофалното заключение за ликвидиране на държавността, на които сме свидетели сега води своето начало от Априлския пленум през 1956 година. Дали този процес е стигнал до своето дъно е все още трудно да се прецени. Историята обаче ни учи, че всяка разруха стига до него и става причина за революция, която поставя началото на нова мобилизация и единение на обществото, на нова организация и управление на производството на блага и тяхното разпределение.